Вирусните заболявания по земеделските култури се разпространяват основно чрез насекоми-преносители като листни въшки, трипси, белокрилки, цикади и други, както и чрез заразен посадъчен материал и механични наранявания. Тези заболявания водят до забавен растеж, деформации на листата, промяна в оцветяването и значително намаляване на добивите. За разлика от гъбните и бактериалните заболявания, вирусните инфекции не могат да бъдат директно лекувани с препарати, поради което контролът се основава на превенция, навременно унищожаване на заразените растения и ефективна борба с преносителите.
Бромусова мозайка по пшеницата – Причинява се от вируса на бромусовата мозайка (Brome mosaic virus, BMV), който напада основно житни растения, включително пшеница, ечемик и овес. По листата се появяват светлозелени и жълти ивици или мозаечни петна, а растенията изостават в растежа и образуват по-слаби класове. Вирусът може да се разпространява чрез заразени семена, растителни остатъци и някои преносители.
Мозайка по царевицата – Това е група вирусни заболявания, сред които особено значение имат вирусът на мозайката по царевицата и вирусът на захарната тръстикова мозайка. По листата се образуват светлозелени до жълти ивици и петна, които могат да се сливат в мозаечна шарка. Заразените растения обикновено са ниски, развиват по-малка листна маса и формират по-слаби кочани, което води до намаляване на добива.
Жълто ечемично вджуджаване по овеса – Причинява се от вируси от групата на жълтото ечемично вджуджаване, най-често Barley yellow dwarf virus (BYDV), които се пренасят главно чрез листни въшки. Листата пожълтяват или придобиват червеникаво-виолетов оттенък, започвайки от върховете и краищата, а растенията остават ниски и слабо развити. Болестта намалява братенето, броя на зърната и общия добив.
Бронзовост по доматите – Заболяването се причинява от вируса на бронзовостта по доматите (Tomato spotted wilt virus, TSWV) и се пренася основно чрез трипсове. По младите листа се появяват жълтеникави, виолетови и бронзови петна, а по-късно листата се деформират и некротират. По зелените и зрелите плодове се образуват характерни жълти, кафяви или бронзови концентрични пръстени, които влошават качеството на продукцията.
Краставична мозайка по тиквовите – Причинява се от вируса на краставичната мозайка (Cucumber mosaic virus, CMV), който има широк кръг гостоприемници и напада краставици, тикви, дини, пъпеши и други тиквови култури. По листата се появяват светлозелени и тъмнозелени мозаечни участъци, изсветляване на жилките, деформации и набръчкване. Растенията изостават в растежа, а плодовете често остават дребни, деформирани и с неравномерна окраска.
Мозайка по домата – Най-често се свързва с вируса на доматената мозайка (Tomato mosaic virus, ToMV), а подобни симптоми могат да бъдат причинени и от други вируси по доматите. Листата се прошарват със светло- и тъмнозелени петна, деформират се и могат да станат тесни, нагънати или нишковидни. При заразяване в ранна фаза растенията изостават в развитието си, а плодовете могат да бъдат неравномерно оцветени, деформирани и с понижено качество.
Мозайка по соята – Причинява се от вируса на соевата мозайка (Soybean mosaic virus, SMV), който се пренася чрез заразени семена и листни въшки. По тройните листа се образуват светло- и тъмнозелени мозаечни участъци, като листата могат да се набръчкат, деформират и завият надолу. Заразените растения често са по-ниски, образуват по-малко шушулки и дават семена с влошено качество.
Турнепсова мозайка по слънчогледа – Заболяването се причинява от вируса на турнепсовата мозайка (Turnip mosaic virus, TuMV). Симптомите включват светло- и тъмнозелени мозаечни петна, хлороза, просветляване на жилките и деформация на листата, която при силно развитие може да придобие вид на нишковидност. Вследствие на инфекцията растенията отслабват, изостават в растежа си и могат да образуват по-слаби съцветия.
Листно завиване по лозата – Заболяването се причинява от група вируси, известни като вируси, асоциирани с листното завиване по лозата (Grapevine leafroll-associated viruses). При червените сортове листата обикновено се зачервяват между жилките, а при белите пожълтяват; краищата им се завиват надолу. Болестта забавя узряването на гроздето, намалява захарността и може да доведе до по-нисък добив и влошено качество на плодовете.
Късовъзлие по лозата – Причинява се от вируса на гроздовото късовъзлие (Grapevine fanleaf virus, GFLV). Заразените лози имат деформирани, асиметрични листа с ветрилообразна форма, къси междувъзлия и неравномерен растеж на леторастите. Наблюдават се слаб добив, лошо опрашване и неравномерно узряване на гроздето; заболяването може да се разпространява и чрез заразен посадъчен материал и почвени нематоди.
Шарка по сливата – Позната е още като шарка или „шарка по костилковите“ и се причинява от вируса на шарката по сливата (Plum pox virus, PPV). По листата се появяват светлозелени пръстени, ивици и петна, а по плодовете – жълти или зеленикави пръстени и рисунъци. Плодовете могат да се деформират, да опадат преждевременно и да имат влошен вкус и качество, а при някои сортове по костилките се образуват характерни петна и рисунъци.
При вирусните заболявания симптомите често си приличат и могат да бъдат объркани с хранителни нарушения, повреди от неприятели или неблагоприятни условия. Затова окончателното установяване на причинителя е най-надеждно чрез лабораторна диагностика.
Нашите решения подпомагат ограничаването на риска от вирусни заболявания и поддържането на здрави култури.